Галерия
Добрата новина от Кипър е, че решението за спасяването на страната беше постигнато и МВФ вече преведе първия транш от помощта. Лошата е, че най-тежкото предстои. Финансовият министър Михалис Сарис подаде оставка във вторник след по-малко от месец на поста. А обявеният за негов наследник даде на заден. От февруари насам финансовият свят следи събитията в Кипър по-съсредоточено, отколкото предполагат малкият размер на икономиката и на финансовите пазари на страната. Несъмнено в това е замесено и известно отношение в стил “нали ви казахме”, но като цяло причината за внимание са поуките, които могат да се извлекат от ситуацията. Има три основни урока за по-малките европейски икономики.
1. В еврозоната и в Европейския съюз се е настанила умора от прилагането на спасителни мерки. Отношението към Кипър беше доста по-малко благосклонно, отколкото при предишните четири държави, които бяха спасени (Гърция, Ирландия, Португалия, Испания). МВФ и ЕЦБ не отстъпиха от първоначалните си предложения и в крайна сметка надделяха. Междувременно се чуха тежки думи. Френският финансов министър Пиер Московиси нарече Кипър казино-икономика, председателят на Еврогрупата Йерун Дейселблум обяви, че Кипър е “получила това, което заслужава”, германският финансов министър Волфганг Шойбле каза, че Европа губи търпение с Кипър. Такъв език не беше използван преди дори и по време на най-тежките дни от трите (засега) спасявания на Гърция. Това е обезпокоително за няколко икономики, които вероятно ще са следващите, които ще се нуждаят от подкрепа от еврозоната или от Брюксел.
На първо място – Словения. Страната, която е първата източноевропейска икономика, влязла в еврозоната, има проблемни банки и значителен бюджетен дефицит. Повечето анализатори очакват да потърси помощ преди лятото. Втора е Испания. Тя вече получи частичен спасителен пакет за банките си, но икономиката преминава през по-дълбока от очакваното рецесия и може да има нужда от втори спасителен пакет. На трето място, и по-рядко споменавана, е Хърватия. Тя ще се присъедини към Европейския съюз на 1 юли, горе-долу по същото време, по което банките й ще оценят колко средства ще им трябват за спасяване. Шойбле, Дейселблум и компания ще са подчертано враждебно настроени.
2. Малките икономики от периферията на ЕС не могат да избегнат болезнените корекции. Настоящите прогнози за Кипър са за 15% спад на икономическата активност през тази година, последвани от 5% спад през следващата. Очакванията са безработицата да скочи до 17% през 2013 г. и до 25% през 2014 г. Данъците вероятно също ще се увеличат значително от 1 май, като по този начин страната ще се превърне в 25-ата икономика от ЕС, увеличила данъците от 2009 г. насам (изключенията са България и Швеция). Подобни значителни корекции бяха предприети през 2009 и 2010 г. и от балтийските страни. Те обаче са известни със своята дисциплина и търпение. А южноевропейците не са. Подобна загуба на жизнен стандарт вече имаше в Гърция и тече като процес в Португалия и в Испания. Можем да очакваме същото в Словения, която вече преживя четири години на рецесия.
3. За да избегнат бъдещи икономически проблеми, малките икономики трябва да диверсифицират секторите си. Освен “казино-икономика” Кипър е наричана още Исландия без рибарството. Страната има туризъм и бизнес услуги, като заради последните мнозина я сочат за туристическа дестинация от типа данъчно убежище. Кипър има и селско стопанство или индустрия, но те не са с особено голям принос в икономиката. Подобни са обвиненията и към Гърция – туризъм плюс финансирано от ЕС селско стопанство.
За да излязат от кризата, тези страни се нуждаят от индустриален износ. За това пък от своя страна им е нужна бизнес среда, насърчаваща предприятията. Гърция е известна с недружелюбността си по отношение на бизнеса. В Кипър принудителното изпълнение на обикновен търговски договор в съда отнема 735 дни и 43 процедури. Данните са от доклада на Световната банка Doing Business за 2013 г. Същевременно като наследство от Британската империя съдилищата би трябвало да са една от силните черти на страната. По-евтината енергия също би помогнала. В момента някои европейски страни като Полша обръщат поглед към САЩ, където цената на природния газ намаля с около 70% главно заради проучването на шистов газ. Подобен спад в цените се очаква и за петрола към 2016 г. като резултат от използването на метан-хидрати.
В допълнение, има и два специфични урока за България. На първо място, ЕС даде да се разбере, че ще предоставя средства от Кохезионния и структурните фондове само на реформирани сектори. Като се има предвид суровото отношение към Кипър, заявката на Брюксел би трябвало да се приема сериозно. Това от своя страна обаче поражда опасения за секторите на здравеопазването и на университетското образование в България, които са изключително неефективни. Същото се отнася и за железопътния транспорт, който постоянно разчита на субсидии – било то от държавния бюджет или чрез външно финансиране. На второ място, мантрата от последните години, че българската икономика би се справила по-добре, ако финансовото министерство беше допуснало по-голям дефицит, бързо може да доведе до поемане в същата посока на страни като Словения. Там за последните три години правителството направи точно това, като превърна управляемия дефицит в неуправляем. “Страните с по-големи дефицити не растат по-бързо”, отбеляза германският канцлер Ангела Меркел в интервю за кипърски медии в сряда. Популисти от всички политически цветове в България, внимавайте.
Статията е публикувана във вестник “Капитал“
Финансовите проблеми на Кипър не са новост. Миналия септември в Никозия се състоя годишната среща на финансовите министри от ЕС и президентът (тогава все още кандидат) Никос Анастасиадис постави на масата всички проблеми, които се дискутират днес. Но тогава лидерите на еврозоната имаха по-важни задачи (например третият спасителен пакет за Гърция), а и изчакваха резултатите от президентските избори в началото на 2013 г.
По същество кризата в Кипър е подобна на тази в Исландия през 2008 г. и Ирландия през 2010 г. – резултат от недобро управление на банковия сектор. Но като дял от икономиката банковият сектор в Кипър е по-раздут от този в Ирландия – банковите активи на Кипър са 8 пъти по-големи от БВП на страната, а депозитите – 4 пъти. Двете най-големи банки са практически фалирали.
Има две решения на кризата. Първото е да се оставят тези банки да фалират, като всички спестявания под 100 хил. евро се покрият от гаранционен фонд. Второто е да се предостави помощ от Брюксел като част от парите за сметка на спестяванията във всички кипърски банки. Първото предложение е на МВФ отпреди месец, до второто се стигна след последните разговори с Еврогрупата.
Първото решение е по-лесно изпълнимо, но крие опасност да повлече и други по-малки кипърски банки надолу. Такова решение се използва в южноазиатската криза от 1997 – 1999 г. В Тайланд и Южна Корея, както и в Исландия през 2008 г. С успех. В Кипър обаче има една особеност – между една трета и половината от големите влогове вероятно принадлежат на руски граждани. Това решение би ощетило главно тях и би навлякло гнева на Кремъл.
Второто решение ощетява големите депозити – тези над 100 хил. евро, в много по-малка степен. Предлагаше се депозитите еднократно да се обложат с данък 9.9%. А тези до 100 хил. евро – с 6.75%. По закон обаче малките влогове са гарантирани – оттам и недоумението на гражданите и неуспеха при гласуването на този текст в парламента в сряда.
Предстоят няколко тревожни седмици в Кипър. Парите не стигат и вложителите ще се простят с част от спестяванията си. Недоволството спрямо Европа ще се засили, както се случи във всички страни в криза.
Заплахата за България в такъв момент идва по две линии. Първо, в Кипър работят 50 хил. българи. Кризата в банковия сектор вече се пренесе и в туристическия, където работят много наши сънародници. Както се случи през 2010 и 2011 г. след кризата в Гърция, и миналата година, след като безработицата в Испания нарасна значително, може да се очаква, че част от българите, работещи в Кипър, ще се завърнат в България. Краткосрочно това ще засили тежестта върху социалните плащания и пазара на труда.
Второ, проблемите в Кипър имат отношение към Хърватия и Словения. В Хърватия, която ще стане 28-мата членка на ЕС през юни, големите банки също са пред фалит. Спасяването им със собствени средства не е възможно. Словения също изпитва проблеми с бюджета си и е твърде вероятно да поиска помощ от Брюксел. Но там едва ли ще срещне приятелски лица. Допреди година южната и северната ни съседка също бяха всекидневно в световните финансови новини. Напоследък освен Хърватия и Словения остри финансови проблеми изпитват Сърбия и Македония. Балканите пак са извор на несигурност. Това не е добре за България.
Статия за вестник “Капитал“
“Вземането на заем за увеличаване на доходите ще разклати валутния борд. Страната ще трябва да плаща огромни лихви по 30 млн. лв. годишно и ще влезе в спирала на растящи дългове, заяви пред вестник “Стандарт” вицепремиерът и министър на финансите в оставка Симеон Дянков.
“За този тип разходи не можеш да вземеш заем само тази година, защото, ако сега вдигнеш пенсиите, през следващата година отново трябва да ги плащаш. Следователно и догодина трябва да вземеш същия заем. И по този начин влизаш в една спирала на увеличаващи се дългове – нещо, което не само нашето правителство, но и последните 4 постоянно са намалявали”, каза още Дянков. По думите му това би било рязка промяна на политиката и ще увеличи лихвата по всички държавни и корпоративни заеми.
“Всеки българин с депозит в банка ще загуби, ако валутният борд в България бъде разклатен. Аз обаче не вярвам, че ще се намерят безотговорни политици, които да допуснат подобно нещо коментира вицепремиерът в оставка пред в. “24 часа”.
„Ще изчакаме още няколко години с влизането ни в еврозоната, докато нещата се успокоят. Многократно сме заявявали, че България има желание да се присъедини, но искаме ли да плащаме за неуспешните политики на някои нейни членки?”, каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков на лекция в Института за международна икономика „Питърсън”, цитиран от Агенция „Блумбърг”. Той представи визията си за това как може България да постигне средноевропейските нива на доходи по време на продължаващата криза в еврозоната и при конкуренцията на съседните държави.
Във Вашингтон българският финансов министър коментира динамичната ситуация във валутния съюз с аргумента, че „ако започнем процедурата по влизане, няма да е ясно в каква точно формация влизаме и затова ще изчакаме”. Финансовите министри от ЕС приеха през декември м.г. план, съгласно който банките във валутния съюз ще бъдат поставени под единен надзорен орган и според Симеон Дянков това е стъпка в правилната посока, но не достатъчна.
България има най-ниският данък на юридически и физически лица в целия ЕС със ставка 10%, подчерта българският финансов министър пред аудиторията си. Той е обезпокоен, че ЕС може да предприеме политика по данъчна хармонизация. „Искаме да сме сигурни, че тази идея не е част от бъдещия пакет мерки в еврозоната”, категоричен е министър Дянков. Той представи и последните данни на Националния статистически институт и Евростат, според които българската икономика расте за поредно десето тримесечие, като увеличаващото се вътрешно потребление компенсира намаления износ за страните от ЕС, които се борят да излязат от кризата. БВП е нараснал с 0,5% за последното тримесечие на 2012 в сравнение със същия период през 2011 г., отбелязва финансовият министър Симеон Дянков.
Повече информация за събитието може да прочетете на страницата на агенция Bloomberg
Цялото изказване на г-н Дянков може да чуете на страницата на Peterson Institute for International Economics, Washington, DC
Дянков: Европа се нуждае от разумен дебат за мерките за икономии
Доказателствата сочат точно обратното. Икономиките на ЕС, които постигнаха най-висок растеж в последните три години – Германия, Латвия, Литва, Полша и Швеция, всички те приемат мерките за икономии сериозно.
Прогнозите на ЕК от зимата на 2013 г. за икономическия растеж показват подобна тенденция. Петте най-бързо растящи икономики в Европа е прогнозирано да бъдат България, Естония, Латвия, Литва и Румъния – всички те фискални ястреби, пише Дянков в статия за Wall Street Journal.
Целият материал може да прочетете на сайта на изданието WSJ.com