Галерия
Loading ...Архив за август, 2010
Рейтинговата
агенция Moody’s Investors Service потвърди рейтинга на България Baa3 с положителна перспектива. В оценката си за страната Moody’s определи състоянието на държавните финанси като средно за Европейския съюз.
През януари 2010 г. перспективата беше променена от стабилна на положителна, като отражение на добрата устойчивост на България на глобалната криза. Според рейтинговата агенция, растежът следва да се възстанови, подпомогнат по-скоро със средства от ЕС. Становището на рейтинговата агенция посочва силните страни на България сред които са членство в ЕС, което осигурява финансова подкрепа и стимули за текущи реформи, както и разумна фискална политика, нисък държавен дълг и опит в поддържането на значителни фискални резерви.
Moody’s Investors Service обвързва бъдещо повишаване на кредитния рейтинг на България с фискална консолидация, която да стабилизира дълговото бреме на правителството, с подобряване на бюджетната прозрачност и възобновяване на устойчив икономически растеж. Поводът за евентуална възходяща тенденция ще бъде продължаването на тенденцията за растеж в нетният износ и на второ място инвестициите.
Дефицитът по текущата сметка продължи да се свива тази година поради сравнително големия износ, който през 2010 г. системно се увеличава както в реално, така и в номинално изражение, докато вносът нараства с много по-бавни темпове. Предвид външната уязвимост и липсата на гъвкавост, наложена от паричния съвет, намаляването на дефицита по текущата сметка е важен елемент за дългосрочна макро стабилност, посочва в анализа си рейтинговата агенция.
Пълният текст на становището на Moody’s можете да намерите ТУК.
Международната рейтингова агенция Fitch Ratings Ltd. потвърди, кредитния рейтинг на България – чуждестранна валута краткосрочен „F3”, дългосрочен „ВВВ-” и местна валута дългосрочен „ВВВ”. Перспективите за дългосрочния рейтинг са отрицателни.
Анализът на агенцията сочи, че перспективите на страната ни остават стабилни. Основен принос за това има стабилността на българските публични финанси, които са главен позитив за определянето на рейтинга. Консолидираният държавен дълг възлиза на едва 14.8% от БВП в края на 2009 г. и е доста под осреднения размер за рейтинг ‘BBB’, който е 34.6 на сто. Бюджетните излишъци през годините на бум помогнаха за намаляване на дълга и натрупване на фискален резерв в размер на 5.6 милиарда щ. д. (11.6% от БВП) в края на 2009 г., осигурявайки силен буфер и финансова гъвкавост за справяне с кризата. Въпреки това, рецесията и разхлабването на политиката преди парламентарните избори през юли 2009 г. са причина бюджетът да премине от излишък от 1.8% от БВП през 2008 г. на дефицит от 3.9% през 2009 г. (на база ESA 95), въпреки затягането на фискалната политика след изборите от страна на новото правителство, констатират от Fitch.
През 2009 г. вътрешното търсене е намаляло с 14.8% в сравнение със средно 4.1% за ЕС. БВП се e свил с 5% през 2009 г. и 2.5% през първата половина на 2010 г. (на годишна база) и Fitch очаква БВП да спадне като цяло с 0.5% през 2010 година. Дефицитът по текущата сметка е намалял до около 4% от БВП през първата половина на 2010 г., сравнен с 24 на сто през 2008 година.
Силен обнадеждаващ сигнал е бързото възстановяване на износа и увеличението на пазарния дял въпреки паричния съвет.
През първата половина на 2010 г. се наблюдава и значително нетно погасяване на външния дълг и свързано с платежния баланс намаление на резерва с 1.2 милиарда евро. В допълнение, високият показател за брутен външен дълг от 113% от БВП в края на 2009 г. (повече от два пъти от медианата от 49% за рейтинг ‘BBB’) показва необходимостта страната да привлече по-големи капиталови потоци, за да рефинансира задълженията си и за да се върне към икономически растеж с цел осигуряване на външна платежоспособност при една по-малко благоприятна международна конюнктура.
Рейтингът на България се подкрепя и от сравнително доброто равнище на развитие на човешкия капитал, бизнес климат и политическа стабилност, резултат и от членството в ЕС. БВП на глава от населението и показателите за управление на Световната банка са в общи линии в съответствие с медианите за рейтинг ‘BBB’. Връщането към устойчив растеж и намаляване на риска от външни шокове би могло да доведе до корекция на перспективата от отрицателна на стабилна. Обратно, перспективата би могла да бъде намалена в случай на голямо нетно изтичане на капитали, свързано с повишено външно финансиране и по-силен финансов и макроикономически натиск, съществено влошаване на публичните финанси или сериозен пренос от нови отрицателни шокове, например проблеми в гръцките банки-майки.
Рецесията доведе до рязко увеличаване на показателя за необслужваните кредити – на 9.5% (90 дни просрочие) през юни 2010 г. Fitch очаква този показател още да се покачи. Въпреки това банковата система е добре капитализирана, с рисково претеглена капиталова адекватност от 18% и провизии, които покриват 80% от необслужваните кредити. Ликвидността е много добра, констатира агенцията.
„Анализът на Fitch идва в много важен момент, когато особено внимателно следим промените на макроикономическите показатели и играчите на международните финансови пазари”, коментира заместник-министърът на финансите Боряна Пенчева. „Особено ценна е оценката за развитието на бизнес климата, човешкия капитал и стабилността на политическата система на страната. Това е силен сигнал към чуждестранните инвеститори и най-вече показва, че правителствената политика за придържане към строга фискална дисциплина, запазване на данъчната тежест и подобряване на бизнес средата е в правилната посока”, посочи зам.-министър Пенчева по повод констатациите на кредитната агенция.
Споразумение за заем между България и германската банка „Кредитанщалт фюр Видерауфбау” – Франкфурт на Майн (KfW) беше подписано в Министерството на финансите от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, заместник-министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова и първия вицепрезидент на банката за Европа Роланд Зилер. Със заема на стойност 34.373 млн. евро ще бъде финансиран проектът „Техническа инфраструктура 2010-2013 година”.
Със средствата ще бъдат реализирани ключовите проекти за корекция на р. Русенски Лом и създаване на съоръжения за предпазване от наводнения в градската зона на Русе. Предвижда се изграждане на съоръжения за защита на речния бряг на Силистра и защита на брега и укрепване на свлачища на нос Лахана в Поморие. Към споразумението бе подписано и допълнително техническо споразумение, в което се уточняват детайлите по изпълнението на проекта. Общата инвестиция за неговата реализация възлиза на 85.185 млн. лева, от които 17.962 млн. лева ще бъде съфинансирането от държавния бюджет, а останалите ще бъдат покрити със заема.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков и министърът без портфейл Божидар Димитров се включиха в литийното шествие до църквата „Свети Георги” в Созопол, където за поклонение бяха изложени мощите на свети Йоан Кръстител, положени в специално изработена мощехранителница.
Преди началото на церемонията министър Симеон Дянков съобщи, че правителството предоставя 420 хил. лв. за завършване на реставрацията на храма „Св. Св. Кирил и Методий” в града. Правителството вече е отпуснало 150 хил. лв. за ремонта на църквата, а с допълнителните пари ще бъде подобрена прилежащата инфраструктура. Финансовият министър подчерта, че в условията на икономическа криза предоставените средства са една разумна инвестиция с гарантирана възвращаемост, която ще подсили развитието на района чрез културно-исторически и религиозен туризъм.
Министър Дянков посети и мястото, където бяха открити мощите на светеца на остров Свети Иван, придружен от проф. Казимир Попконстантинов.
Стойността на застраховката срещу фалит на Република България, измервана чрез показателя CDS (Credit Default Swaps) за 5-годишен период, се установи на най-ниското си ниво от края на май тази година – 277 базисни пункта, съобщи Ройтерс. Според CMA DataVision стойността на този показател за страната ни е 272 базисни пункта.
Цитираните стойности определят България като стабилна на финансовите пазари. Цената на застраховката срещу фалит намалява значително от средата на юни и тенденцията на намаляване се очаква да се запази и през следващите седмици. България се възприема като държава с риск, много по-нисък от този на Унгария, Румъния, Латвия и Гърция.
Според Ройтерс спредът за Унгария се установи на 321, докато този за Румъния регистрира слабо увеличение, достигайки 347 базисни пункта. За Латвия той е 323 базисни пункта, за Гърция е все още около 750, за Литва – 240, а за Португалия – 220 базисни пункта. Спредът за Испания се увеличи от 175 на 180 базисни пункта.