Галерия
Loading ...
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще даде старт на строителните работи по изграждането на 3,4 км подходен път към ГКПП „Капитан Андреево”, част от АМ „Марица”.
Официалната церемония ще се проведе утре, 4 ноември 2011 г., от 13.00 часа в северозападния край на с. Капитан Андреево – в участъка на км 114+100 – км 114+300 на автомагистрала „Марица”.
Министерството на финансите е възложител на строителството на проекта в изпълнение на Компонент 2 от „Втори проект за улесняване на търговията и транспорта”, финансиран от Международната банка за възстановяване и развитие и съфинансиран от държавния бюджет. След проведени две международни процедури по правилата на Световната банка са сключени два договора:
- за изпълнение на строителните работи със сдружение „ПОРР, Австрия – Пътностроителна техника, България”, на стойност 21,1 млн. лв.;
- за упражняване на строителния надзор – със сдружение „Пътконсулт 2000-ТриЕс-АйАрДи”, на стойност 932 хил. лв.
Срокът за изпълнение на строителните работи е 16 месеца.
„Втори проект за улесняване на търговията и транспорта” има за цел да улесни регионалната търговия и транспорт чрез подобряване на капацитета, ефикасността и качеството на услугите на външните гранични пунктове на ЕС, с особен акцент върху транс европейските коридори ІV (Капитан Андреево – София – Видин), Xc (Капитан Андреево – София – Калотина) и VII (р. Дунав) за транзитни превози и търговия.
Предложеният на парламента проект на бюджет за 2012 година е най-добрият възможен и това се признава и от Европейската комисия. Имаме достатъчно заложени буфери, в случай на влошаване на кризата в еврозоната. Това каза в предаването „Денят започва” на БНТ1 вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. „Направихме по-консервативен бюджет и съм убеден, че този бюджет ще издържи тежестта на кризата”, изтъкна министър Дянков. Макроикономическата прогноза предвижда ръст на БВП догодина от 2,9%, но приходите са разчетени за ръст от 1% и това е един от основните буфери в проекта на бюджета за догодина. „Това не е страхлив бюджет, а единственият възможен в условията на криза и е първият, с който можем да си позволим да водим активна социална политика, защото сме финансово стабилни”, подчерта още финансовият министър. Той припомни, че през 2012 г. са заложени повече средства за образование, култура, здравеопазване и в социалните сфери процентно има много повече пари, спрямо предходни години.
В действие вече са критериите от Пакта за финансова стабилност и бюджетният дефицит не трябва да надвишава 2 на сто от БВП. В бюджета за догодина е заложен дефицит от 1,3% от БВП и това е още един от буферите срещу кризата, подчерта финансовият министър.
Минималната работна заплата ще се повиши от 270 на 290 лева от второто тримесечие на следващата година. Подготвя се и анализ за възможността за увеличение на най-ниските пенсии. Нито една друга държава в Европейския съюз, която през тази и следващата година да планира увеличаване на разходите за заплати и пенсии, изтъкна Симеон Дянков.
Обсъждат се предложения стажът за ранно пенсиониране за заетите в системите на МВР, Министерството на отбраната, НРС и ДАНС да се повиши от 25 на 27 години, което ще намали натиска върху бюджета на НОИ, информира Симеон Дянков. За редовите военнослужещи и полицаи не се обсъжда промяна на обезщетенията при пенсиониране, но за административните служители предложението е тези обезщетения да бъдат приравнени на обезщетенията на останалите служители в администрацията. За служителите на ДАНС се обсъжда обезщетенията да бъдат 15 брутни възнаграждения, допълни финансовият министър.
Близо 800 млн. лева за догодина са заложени в бюджета за съфинансиране по европейските програми. Предвижда се „ударно” усвояване на средствата от ЕС и в бюджета за 2012 г. е планирано увеличение на помощите от ЕС с 80 на сто.
Вицепремиерът определи като „много лош и необмислен ход” инициирания в Гърция референдум по договорените на Срещата на върха на ЕС и страните от еврозоната миналата седмица спасителни мерки за страната. „Тези, които години наред са живели не според възможностите си, сега страдат”, коментира още финансовият министър и допълни, че това прави още по-значим българския Пакт за финансова стабилност, който ни отличава като финансово отговорна и дисциплинирана държава.
Симеон Дянков, министър на финансите на България, иска еврото за страната си, но независимо от това е доволен, че сегашната валутна криза малко го засяга. Това пише германското издание Die Welt във въведението си към интервю на българския финансов министър, публикувано в неделя.
Симеон Дянков познава добре Германия. Той е живял една година в Берлин през 1990 година, когато стената падаше и сегашната столица трябваше да се справи с наследството на разделена Германия. Едно историческо време и Дянков беше на правилното място по правилното време. Днес Дянков е финансов министър на България и отново е свидетел на едно навярно историческо време: кризата на дълга в еврозоната. И този път българинът е на правилното място в точното време, страната му не е част от валутния съюз. „Ние със сигурност искаме еврото”, казва той. „Но в момента сме щастливи, че можем да наблюдаваме събитията отстрани”, пише авторът.
До съвсем скоро кризата не ни тревожеше, защото публичните ни финанси бяха стабилни, но от това лято ни тревожи, защото кризата забави икономическия ръст в Европа и това засяга и България, казва пред изданието Симеон Дянков. По думите му, вече е ясно, че гръцката криза е и европейска криза. Правителството в България отдавна каза, че страната няма право на голям държавен дълг и че българските граждани не могат да живеят над възможностите си.
През последните две години в България са се преместили около 2000 фирми от Гърция и една от причините за това е сигурността. При нас ДДС е 20%, а в южната ни съседка е 26%, плоският данък у нас е 10%, а в Гърция той е 28%, припомня още Дянков. В допълнение, много гръцки граждани прехвърлиха парите си в български банки. Голяма част от тези средства дойде от гръцки граждани, които искаха да си приберат парите на сигурно място. Около 2,5 милиарда евро общо са постъпили в страната. От тях около 1 млрд. евро са от Гърция. За Германия това не са много пари, но за България са.
Ние се намираме в една икономически трудна зона, която обаче е относително стабилна. Това привлича фирми, капитал и работни места. Но аз бих предпочел съседите да са икономически добре – това ще стимулира търговията, коментира още финансовият министър пред Die Welt.
Събитията от последни месеци показват, че централните европейски институции се оказват неспособни да се справят с дълговата криза. Ако Маастрихтските критерии се спазваха стриктно, то нямаше да се стигне до сегашната ситуация. Това коментира вицепремиерът и министър на финанситеСимеон Дянковна публична лекция, която изнесе късно снощи в представителството на Европейската комисия в Берлин. Възможно решение на дълговите проблеми е фискалните правила да бъдат записани в националните законодателства. Това ще направи националните парламенти естествен гарант за спазването на финансова дисциплина във всяка държава-членка на ЕС, подчерта финансовият министър.
Той припомни, че България записа в закона за устройството на държавния си бюджет лимит за дефицита от 2% и за разпределение на разходите през бюджета до 40% от БВП. Тези правила са вече законово регламентирани и ще се съобразяваме с тях от 2012 година, допълни Симеон Дянков, като подчерта, че това няма да ограничи възможността за инвестиции и подпомагане на нуждаещи се сектори. За целта българското правителство през последните две години инвестира активно в инфраструктура и регионално развитие, като разчита основно на средствата от еврофондовете. От друга страна, има възможности за вътрешно преразпределение в рамките на бюджета, така че повече средства да бъдат вложени в сектори като образование, наука и култура за сметка на сектора на сигурността. Истинската национална сигурност днес произтича от това да имаме повече образовани и компетентни хора, категоричен бе вицепремиерът.
България не е застрашена от дълговата криза, защото още през втората половина на 2009 година предприе силни мерки за свиване на разходите си и успя да ограничи дефицита си без да прибягва до външни заеми. Въпреки че все още страната ни има незавидната позиция на най-бедна държава-членка на ЕС, предприетите мерки ни предпазват от рисковете, чиито резултати наблюдаваме днес в Гърция и други държави от Южна Европа. Финансовата инжекция, с която МВФ подпомогна Гърция преди две години, не даде резултат, защото даването на пари без насрещни реформи задълбочава проблема, а не го решава, коментира още Симеон Дянков. Той изрази надежда, че през следващите дни ще бъде взето смислено решение за Гърция, а частният сектор трябва да изиграе по-голяма роля при преструктурирането на гръцкия дълг.
По-рано през деня министър Дянков разговаря с първия заместник-финансов министър и парламентарен държавен секретар Щефен Кампетер. В коментар пред БНТ1 след срещата вицепремиерът подчерта, че предстоящата на 23 октомври в Брюксел Среща на върха на ЕС е важно да даде категоричен отговор на проблемите, в противен случай спекуланите на международните финансови пазари биха могли да злоупотребят. Проблемите трябва да се решават на местно ниво, като се ограничат разходите и се свият дефицитите, посочи ощеСимеон Дянков.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков беше удостоен днес в Букурещ с Международната награда на „Форбс”-Румъния „За изключителен принос в опазването на финансовата и икономическа стабилност в условията на най-тежката криза от десетилетия насам”. България и Полша бяха страните, отличени с престижната награда на тазгодишния международен форум, организиран от „Форбс” и румънския вестник „Адевърул”. Кризата премахна клишето на разделението „Изток-Запад” в Европа и това разделение няма да се върне повече. В бъдеще ще се говори за финансово и икономически стабилни и нестабилни държави, подчерта в изказването си българският финансов министър. „Тази награда е признание за цялото правителство и усилията, които положихме през последните две години, въпреки нелеките условия”, допълни вицепремиерът Симеон Дянков. В румънската столица той беше специален гост на конференцията и изнесе лекция на тема „Европа и дълговата криза: мерки за финансова стабилност в националните законодателства”.
Според финансовия министър, в началото на всяка криза пазарите обикновено свръхреагират и правителствата също трябва да действат своевременно. Правителствата на някои държави от ЕС не действаха по този начин, което доведе до сериозно задълбочаване на проблемите там, каза в лекцията си Симеон Дянков. Той подчерта, че българското правителство има смелостта да намали с 15% публичните разходи още след встъпването си в длъжност в разгара на кризата през 2009 година, след което съумя да не вдига преките данъци, за да не увеличи допълнително тежестта върху бизнеса и домакинствата. Симеон Дянков припомни още, че в началото на годината правителството предложи ограничаване на публичните си разходи до 40% и праг на бюджетния дефицит от 2% от БВП, заложени в Пакта за финансова стабилност. „Правителственият ни дълг е 15% от БВП и страната ни не е застрашена от дълговата криза”, посочи още финансовият министър.
Във форума в Букурещ участие взеха още румънският премиер Емил Бок, финансовият министър на страната Георге Яломитяну, заместник-финансовият министър на Полша Кржищоф Валенцак, водещи икономисти и представители на бизнеса от региона.
Вицепремиерът и министър на финансите в интервю за агенция БГНЕС
БГНЕС: Британският премиер Дейвид Камерън каза, че еврозоната е опасна за световната икономика. Ако това е вярно, как би се отразило на България?
СИМЕОН ДЯНКОВ: Пресилен е този коментар. Разбира се еврозоната в момента изпитва големи трудности. Те не са от тази година. Още преди 3-4 години се видя, че макар че е монетарен съюз, институциите около него – фискални, данъчни и финансово дисциплиниращи не съществуват или не са добри и заради това имаме тези големи проблеми. Всяка система, особено сравнително нова като еврото, минава през някакъв труден път. За мен това е просто детски период на еврото. Това означава, че ще минем през него и еврото ще стане по-силно с времето. Въпросът е да се действа много решително, нещо, което за съжаление досега не е станало.
БГНЕС: Не се ли опасявате, че проблемите от страните от Южна Европа, могат да доведат до верижна реакция и да се разпространят в страните от Източна Европа, включително България?
ДЯНКОВ: Има такава вероятност и точно това е притеснението на европейските политици, че от една сравнително малка за Европейския съюз тема – Гърция, която представлява под 2% от БВП на целия съюз, тя е минимална като икономическа сила. От един малък проблем като Гърция пламна цяла Европа – Португалия, Ирландия, след това Испания, напоследък Белгия, Франция, Италия, така че това се превърна в един общоевропейски проблем. Невъзможността или по-скоро нерешителността на европейските политици в Брюксел и големите столици вече го превърнаха в хроничен проблем. Оттам страдат всички, не само периферните държави като Португалия и Ирландия или само Източна Европа. През последните няколко месеца се забелязва рязко спадане на икономическия растеж в Германия, всъщност е нулев вече. С други думи всички страдат от това, че не може да се реши едно сравнително ясно за мен решение като това какво може да се направи с Гърция. Да, има ефект и върху България, но не директно, защото ние нямаме кой знае каква търговия с Гърция. Макар че имаме гръцки банки, те от 3-4 години вече не пращат пари насам, а техните клонове тук сами си взимат пари чрез депозити в България. Пряк проблем няма. Проблемът по-скоро е в нерешителността на Европа и оттам се отразява на всички. На нас се отразява заради износа, който ние имаме към Холандия, Германия и Италия, който сега намалява темпа.
БГНЕС: Гръцките банки оперират с български пари, но няма ли опасност клоновете на гръцките банки да ги изтеглят натам?
Не, такава опасност е имало преди 4 години. През 2008 г., когато гръцките банки-майки са пращали насам заеми, благодарение на което банките тук са давали кредити. Явно те са предчувствали, че идва криза. Няма внос на гръцки капитали. Всичко от края на 2008 досега, което се дава като кредити от тези банки, всъщност се взима като депозити в България. Това е едното, а другото е, че тяхната част от целия банков сектор се е свил доста. През 2008 г. е бил около 1/3, сега е около 1/5, така че те прогресивно свиват и кредитната експозиция и депозитите.
БГНЕС: Все още ли сте убеден, че България трябва да влезе в Еврозоната?
Да, просто понеже преди доста години с валутния борд сме тръгнали по този път. Веднъж като се тръгне по един път, свързването с германската марка след това с еврото на българския лев, тази институция на валутния борд се е установила в България. Няколко различни правителства успешно са я защитавали. Смятам, че бъдещето на България е в Еврозоната. Но това, което става през последните 2 години променя темпа, с който ние бихме искали да влезем в Еврозоната. Докато през 2009 г. като влязох като нов финансов министър виждах, че колкото по-бързо, толкова по-добре, просто, за да намали лихвите в България. Сега ние сме в изчакващо положение, просто защото в момента Еврозоната е по-зле финансово и фискално, отколкото сме ние и някои други страни като Швеция и Чехия. Следователно е по-добре да изчакаме да видим какъв ще е новият финансов мир, който ще се установи около Еврозоната и кога. Напоследък трябва да призная, че положението в Еврозоната с всеки изминал ден става все по-лошо и по-лошо.
БГНЕС: Как се отнасяте към предложението на канцлера Ангела Меркел за създаване на еврокомисар, отговарящ за единна европейска валута?
Към повечето немски инициативи ние сме привърженици. Поради тази причина след седмица съм поканен от моя колега германски министър Шойбле, специално на двустранна среща в Берлин, на която ще си говорим за нашите общи позиции по тези теми. Специално за създаване на още един еврокомисар, аз не подкрепям по две причини. Първо създаването на повече администрация в никоя държава не е било добро решение за реален проблем. В случая проблемът е, че много държави са недисциплинирани. Но другата тема е, че и сега съществуват еврокомисари и то не един. Има си еврокомисар по бюджета г-н Левандовски, който днес е с нас в София и Оли Рен, който се занимава с общата икономическа политика. С други думи, имаме достатъчно хора. Имаме си Евростат, който следи всеки месец резултатите и факт е, че те досега не са се справили, защото, няма какво да си кривим душата, Европейската комисия също не се е справила досега с кризата. Това означава, че не е проблемът в това, че няма достатъчно чиновници и администратори, проблемът е, че няма ясни правила и достатъчно дисциплина.
БГНЕС: Каква е позицията на България по отношение на механизма на ЕС за спасяване на закъснелите страни? В едно интервю казахте, че Евро плюс е отживелица. Барозу каза, че страните извън Еврозоната трябва също да участват в спасяването на Гърция, какво мислите за това?
С второто съм съгласен, защото ние сме част от един общ съюз и ако Еврозоната, основата на ЕС, пропадне, тогава и тези страни, които не са от Еврозоната, но са част от ЕС, останалите 10, включително България също ще са в по-тежко положение. Решенията трябва да се взимат заедно. Ние затова влязохме в първоначалната идея за пакта Евро плюс и освен това трябва да има някакво разделение на отговорностите. Но това като се каже излиза въпросът какво е предложено от ЕС или от Еврозоната. За сега е предложен този пакт Евро плюс още през пролетта. Тогава се мислеше, че това ще бъде решението. Франция и Германия се събраха, те първи го предложиха в някакъв първоначален вариант. После той доста се видоизмени с времето. Отпадна идеята, която на нас най не ни харесваше – да има единна данъчна ставка. Това беше много лоша идея за България и за Източна Европа. Но понеже продължи да има голяма нерешителност в Европа как да се разреши Гърция, събитията твърде бързо се развиха и пактът Евро плюс за мен наистина вече е отживелица и едва ли някой ще се върне към него.
Междувременно в края на юли Меркел и Саркози предложиха друга идея, която е доста по-различна от пакта, а именно, вместо да се правят общоевропейски правила и те да се налагат от Еврозоната, което досега явно не става, да се правят правила на национално ниво по подобие на Пакта за финансова стабилност в България, където ти променяш основния си бюджетен закон и Конституцията си, за да вкараш Маастрихтските критерии. И веднъж това като стане, е много по-силно, защото всички в ЕС са парламентарни демокрации. Имаш естествена институция, която да подкрепя тази дисциплина, а именно парламентът, който е там и всеки ден може да извиква правителството и министрите и да ги подкрепят. Така че през юли тази идея се лансира и освен България, няколко други държави – Италия, Испания, Швеция, Финландия тръгваха по тоя път. Заради това смятам, че Пактът Евро плюс вече е в миналото.
БГНЕС: Какво очаквате от срещата си днес с комисар Левандовски и за какво ще говорите?
Ще говорим точно за тези теми, за бюджета за Европа до края на 2013 и след това за българския интерес какви програми допълнително можем да развием и на какъв допълнителен бюджет можем да се надяваме. Това е тема за цялото правителство и за премиера конкретно. Но ще си говорим и за това по какъв начин виждаме решението за вече общоевропейския проблем с дълговата криза, с дефицитната криза и т.н. Той, освен, че е комисар, идва от сходна страна, където е работил дълго време във финансовото министерство. Познавам го още оттогава. Полша има много сходна на нашата политика. Те също променят Конституцията си, за да заложат Маастрихтските критерии. Той като мен е доста голям привърженик на идеята на национално ниво да се променят законите и конституциите, за да има финансова и фискална дисциплина, а да не се надяваме на голям европейски регулатор. Защото видяхме кои са най-големите виновници за тази криза – МВФ и голямата грешка, която направиха преди две години и сега всички страдаме. Трябва да решаваме тези проблеми на национално ниво. Знам, че в Комисията и вчера г-н Барозу, с който си говорихме, също е голям привърженик на Пакта за финансова стабилност. Той доста ни похвали, но не само за България, но и за цялата Европейска общност. Така че ще си говорим главно по тези теми.
В сегашната напрегната ситуация в Европа България се представя добре с намаления си бюджетен дефицит, с дълга и с изпълнението на публичните финанси. Това е най-добрият аргумент, който страната може да представи, когато се обсъжда бъдещето на европейската солидарност, включително в земеделието и Кохезионната политика. Това подчерта европейският комисар по бюджета и финансовото планиране Януш Левандовски пред медиите след среща с вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков. Според него, намаляването на бюджетния дефицит е най-важният сигнал, който България може да изпрати към Брюксел и Европа като цяло.
Усвояемостта на европейските средства в България се подобрява и тенденцията е положителна, каза още комисар Левандовски и допълни, че най-важна е обективната икономическа прогноза на Брюксел за страната ни до 2020 година. Тази прогноза е доста добра, затова България може да разчита на не по-малко средства, отколкото са предвидени в сегашния програмен период. Размерът на средствата, които ще получи всяка държава-членка през следващия период, зависи от доверието и България няма проблем в това отношение, допълни Левандовски.
За Европейската комисия е много важен политическият ангажимент за стабилни и здрави публични финанси, който категорично виждаме в България, изтъкна още еврокомисарят. Министър Симеон Дянков припомни, че България е една от трите държави от ЕС, които излязоха от процедура по свръхдефицит в началото на тази година.
Очаква се изпълнението на бюджета за тази година да е по-добро от заложеното и дефицитът да е по-нисък от предвидения. Според финансовия министър това ще помогне за по-голяма фискална консолидация и през 2012 година вероятно дефицитът ще бъде планиран под 1,5% от БВП.
Няма да има „13-та заплата” за служителите в публичния сектор, а за повишаване на най-ниските пенсии ще се търсят възможности, едва след като е ясно дали икономическото забавяне в европейските икономики ще се усети и в България. Това каза вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков в интервю за предаването на бТВ „Тази сутрин”. „Според мен не е правилно, дори да има пари, да има 13-та заплата за държавните чиновници, тъй като те се подписват срещу 12 заплати и толкова трябва да получават”, коментира вицепремиерът. Той бе категоричен обаче, че благодарение на провежданата консервативна фискална политика трудови възнаграждения и пенсии няма да бъдат намалявани, както това вече се случи в някои европейски държави.
Рамката на проектозакона за бюджета за 2012 година ще бъде готова до края на тази седмица, а от 17 октомври ще започнат консултациите с останалите министерства. До края на месец октомври проектът на Бюджет’2012 ще бъде обсъден със социалните партньори в рамките на Националния съвет за тристранно сътрудничество и разгледан от правителството. Законовият срок ще бъде спазен и до началото на ноември проектът ще бъде внесен в Народното събрание, подчерта финансовият министър. Той прогнозира забавяне на икономическия растеж в края на тази и началото на следващата година, заради забавянето на европейските икономики. Симеон Дянков допълни, че рамката на бюджета за догодина ще се доближава до тазгодишната, като се предвижда повишение на разходните лимити за някои сектори като образование и наука, култура и спорт.
На неформалната среща на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси (ЕКОФИН) в полския град Вроцлав на 16 и 17 септември финансовите министри от Европейския съюз постигнаха съгласие по спорните въпроси от пакета с шестте законодателни предложения за засилване на икономическото управление. В срещата взе участие вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Министрите от ЕС обсъдиха предприетите мерки за справяне с дълговата криза на европейско и национално равнище, както и състоянието на финансовата стабилност в ЕС.
Очаква се новите по-строги правила за наблюдение и координация на икономическите политики на държавите-членки да влязат в сила до края на 2011 г., след като бъдат одобрени формално на заседанието на ЕКОФИН в Люксембург на 4 октомври. Предвижда се реформа на Пакта за стабилност и растеж, като ще бъде засилен критерият за дълга в допълнение на критерия за дефицита. Предложенията предвиждат и санкции за държавите от еврозоната за прекомерна задлъжнялост и недисциплинирана фискална политика.
Европейската комисия очерта напредъка в реформата на финансовия сектор и представи законодателната си програма в областта на финансовите услуги. До края на тази година ще бъде предложена нова рамка за управление на кризи във финансовия сектор, както и ревизия на Регламента за кредитните агенции.
Министрите обсъдиха финансовата стабилност в ЕС и приеха обща позиция за Годишната среща на Международния валутен фонд и за срещите на страните от Г-20 на 22 и 23 септември във Вашингтон. По време на срещите ще бъдат обсъдени въпроси, свързани с управлението на капиталовите потоци, глобалната ликвидност и реформата на международната валутна система.
Тези и други акценти можете да намерите в новия Бюлетин „Основни икономически и политически решения в ЕС“ за месец септември. Бюлетинът, подготвен от дирекция „Икономическа и финансова политика“ в МФ, включва основните решения в областта и тяхното отражение върху международните финансови пазари.
България провежда политика на успешна фискална консолидация на фона на дълговата криза в еврозоната и нарастващите притеснения около Гърция, заяви вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков по време на срещата си с израелския министър на финансите Ювал Щайниц. Вицепремиерът е на кратко работно посещение в Държавата Израел, което приключва днес. Пред израелския си колега вицепремиерът посочи, че българската икономика вече четвърто тримесечие отчита икономически растеж. Единствено забавяне на растежа на големи икономики, които са основни външнотърговски партньори на България, би се отразило негативно на страната ни.
Вицепремиерът открои като процес с особено значение успешното преструктуриране на секторите с най-голям дял за ръста на икономиката. Стремежът на българското правителство е да стимулира запазването на тенденцията на ръст на дела на промишлеността в общия БВП на страната.
Министрите Дянков и Щайниц споделиха принципната необходимост от преструктурирането на бюджетните разходи чрез пренасочване на повече средства към значими сектори от гледна точка на добавената стойност за икономиката като образование и култура за сметка на сектора на сигурността, при спазване на общите бюджетни рамки. Двамата министри обсъдиха също така следващи стъпки за подписване на двустранно споразумение за уреждане на престоя на български работници в Държавата Израел в секторите на строителството, земеделието и услугите.
Дълговите проблеми в еврозоната и ситуацията в Гърция бе основната тема по време на срещата на вицепремиера Симеон Дянков със Стенли Фишер, управител на Банката на Израел. Фишер даде висока оценка на успешната политика на фискална консолидация, провеждана от българското правителство. Министър Дянков запозна Стенли Фишер с елементите на българския Пакт за финансова стабилност, като беше подчертано, че в голяма степен аналогични мерки в момента предприемат и някои държави от еврозоната с дългови проблеми
По-рано днес Симеон Дянков се срещна с почетния консул на страната ни в Държавата Израел Мони Бар. Двамата обсъдиха възможностите за по-активно рекламиране на България като атрактивна туристическа дестинация. Вицепремиерът сподели усилията на правителството за развитие на културно-историческия туризъм и амбицията този тип туризъм да се съчетае с традиционния за страната ни морски летен и планински туризъм. На годишна база броят на израелските туристи в България почти се удвоява, като от 105 хиляди през миналата година се очаква той да надхвърли 200 хиляди израелски туристи през 2011 година.
По-късно днес на среща с директора на Музея на Израел Джеймс Щайн вицепремиерът Симеон Дянков ще открои политиката на правителството за насърчаване на изграждането на нови музейни институции в България.