Галерия
Loading ...
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков е на двудневно работно посещение в Държавата Израел. В рамките на визитата си той ще има срещи с израелския си колега Ювал Щайниц и управителя на Банката на Израел Стенли Фишер.
Предвидени са и срещи на вицепремиера с представители на бизнеса и с българската еврейска общност.
Министерството на финансите постигна среднопретеглена доходност от 3,29% на поръчките на проведения вчера, 12 септември, аукцион за продажба на 3,5-годишни държавни ценни книжа (ДЦК). Постигнатите параметри са най-добрите от пускането на емисията на първичен пазар в обращение в края на 2010 година. Тогава (22 декември м.г.) бе постигната доходност от 3,66%. Регистрираната доходност по емисията, емитирана на вътрешния пазар и деноминирана в местна валута, е под текущата доходност на деноминираните в евро и със сходен остатъчен матуритет еврооблигации на редица държави от Централна и Източна Европа. За Литва доходността е 3,66%, за Турция е 3,83%, за Хърватия е 4,43%, за Унгария доходността е 4,83%, а за Румъния – 5,04%.
Заявените поръчки от първичните дилъри на ДЦК, както за своя сметка, така и за сметка на клиенти, възлизат на 110,26 млн. лева. Постигнатият коефициент на покритие, индикатор за инвеститорския интерес, е 3,15 – най-високото ниво на коефициент на покритие, постиган на аукцион за пласмент по емисията 3,5-годишни държавни облигации. На аукциона бе регистриран много силен интерес, както от страна на банките – първични и непървични дилъри, така и от други институционални инвеститори. В отговор на заявения голям инвеститорски интерес от пазарните участници, Министерството на финансите взе решение да одобри поръчки в размер на 51,5 млн. лв. съвкупна номинална стойност при предварително обявен обем за продажба от 35 млн. лв. Решението на МФ кореспондира със заявеното намерение за активно и гъвкаво управление на държавния дълг и е допълнителен стимул за увеличаване ликвидността на емисията, чиито обем в обращение нараства на 260,5 млн. лева.
Това е поредният (трети) аукцион за продажба на суверенни облигации, на който се отбелязват най-ниски стойности на емисиите ДЦК със средносрочен и дългосрочен матуритет. Резултатите от преотварянето на емисията 3,5-годишни ДЦК представляват своеобразна обективна оценка на инвестиционната общност към провежданата от правителството фискална политика, насочена към постигане на макроикономическа стабилност и устойчив икономически растеж.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юли 2011 г. е отрицателно в размер на 720,5 млн. лв. или 1,0% от прогнозния БВП и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 450,6 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 270,0 млн. лева. Дефицитът за същия период на 2010 г. бе в размер на 1 230,9 млн. лв. или 1,7% от БВП.
Постъпилите приходи и помощи към края на юли възлизат на 14 118,8 млн. лв. или 53,9% от годишните разчети. Постъпленията по КФП за първите седем месеца бележат ръст от 4,5% или 604,9 млн. лв. спрямо отчетените за същия период на миналата година. Това се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от косвени данъци, които са нараснали с 664,8 млн. лв. или с 13,5%. Постъпленията от преки данъци и други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) също бележат известен ръст спрямо отчетените за същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, към края на месец юли възлиза на 11 519,7 млн. лв. или 81,6% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци са 2 305,2 млн. лв. или 60,7% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци възлизат на 5 590,5 млн. лв. или 53,8% от програмата за годината. Приходите от ДДС възлизат на 3 455,1 млн. лв., което е 53,3% от планираните със ЗДБРБ за 2011 година. Постъпленията от акцизи към месец юли възлизат на 2 056,5 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 54,1 на сто. Приходите от мита възлизат на 68,1 млн. лв. или 68,1% от разчетените за годината. Постъпленията от други данъци, в т.ч. имуществени данъци и други данъци по ЗКПО, възлизат на 495,2 млн. лв., което е 64,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 31 юли са в размер на 3 128.8 млн. лв. или 54,5% от разчетените за годината.
Неданъчните приходи и помощите възлизат на 2 599,1 млн. лв. или 47,2 % от разчетените за годината.
Разходите по консолидирания бюджет, включително вноската на България в общия бюджет на ЕС, към края на юли възлизат на 14 839,3 млн. лв., което е 52,7% от годишния разчет. Текущите нелихвени разходи възлизат на 12 763,0 млн. лв. или 56,8% от разчета за годината. Капиталовите разходи, включително нетният прираст на Държавния резерв, възлизат на 1 217,0 млн. лв. или 32,9% от разчетите, а лихвените плащания – на 437,1 млн. лв. или 66,1% от планираните в бюджета за 2011 година.
Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена към края на месец юли 2011 г. от централния бюджет, възлиза на 422,2 млн. лв. и е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.
Фискалният резерв към 31 юли 2011 г. възлиза на 4.9 млрд. лева.
Данните за изпълнението на консолидирания бюджет към 31 юли 2011 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Статистика„. Освен статистическите данни, е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на консолидирания бюджет, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков ще бъде на двудневно работно посещение в област Смолян.
От 16.30 часа днес, 30 август, в присъствието на министър Нона Караджова и областния управител на област Смолян инж. Стефан Стайков, вицепремиерът ще открие ново депо за отпадъци в Доспат. По-късно Симеон Дянков ще посети и Девин, където ще проведе срещи с местната общественост.
В сряда, 31 август, в 10.00 часа в сградата на Областната управа в Смолян, вицепремиерът Дянков ще се срещне с общински съветници и кметове от областта. За 18.00 часа в залата на кино „Фокус“ в Златоград е предвидена среща на вицепремиера с местни тютюнопроизводители.
Делът на сивия
сектор в българската икономика е около 1/5 спрямо официалния брутен вътрешен продукт за периода 2000-2009 година. Това сочат предварителни оценки на експертите на Министерството на финансите, изготвени по метода на потреблението на енергия в България за същия период. Резултатите от първия подробен институционален анализ на дела на сенчестата икономика в страната МФ ще публикува в средата на септември.
Предварителните оценки отчитат ефектите върху потреблението на енергия от промяна на цените на енергийните стоки, структурата на икономиката и технологичния напредък. Методът е избран заради относителната му простота и точност при отчитане на динамиката на сенчестия сектор. Предварителните резултати са представени в таблицата по-долу и показват, че през последните години делът на сивата икономика е достигнал стойности от около 20% от официалния БВП. Анализът обхваща периода до 2009 г., тъй като все още не са публикувани официалните статистически данни за потреблението енергия в страната за миналата година.
Първата част на проекта, която вече е публикувана на страницата на МФ, се фокусира върху алтернативните аналитични подходи за измерване и моделиране на феномена „сива икономика”. Идентифицирани са четири най-често използвани дефиниции – фискална, пазарна, юридическа и статистическа, както и четири основни подхода за измерване и моделиране на сивата икономика – количество пари в обращение; потребление на електричество; Индекс „Икономика на светло”, както и емпирични модели за анализ на сивата икономика – структурно уравнение за измерване на корупцията и сивата икономика и Моделът МIMIC.
В първия анализ по проекта е представен и възприетият световен опит за борба срещу сивата икономика посредством интегриране на системи за електронни разплащания. Разгледани са и инициативите в България за борба със сивата икономика.
Пълния текст на анализа на тема “Сивата икономика – Подходи за измерване и моделиране” можете да намерите на http://www.minfin.bg/bg/page/549.
Към края на юни 2011 г. бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 649,7 млн. лв. (0,9% от прогнозния БВП) и се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 453,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 196,2 млн. лева. За сравнение, дефицитът за периода януари-юни 2010 г. бе в размер на 1 514,5 млн. лв. (2,2% от БВП) или за първото полугодие на 2011 г. дефицитът по КФП на касова основа се подобрява номинално с 864,8 млн. лв. (1,3 процентни пункта от БВП).
Постъпилите приходи и помощи към края на месец юни възлизат на 12 041,0 млн. лв. или 45,9% от годишните разчети. Спрямо същия период на 2010 г. постъпленията по КФП към края на първото полугодие бележат ръст от 7,6% или 851,9 млн. лв., което се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от косвени данъци, които са нараснали с 638,1 млн. лв. (15,8%). Постъпленията от преки данъци и други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане също бележат известен ръст спрямо отчетените за същия период на миналата година.
Общата сума на данъчните постъпления, включително приходите от осигурителни вноски, към края на месец юни възлиза на 9 832,5 млн. лв. или 81,7% от общите постъпления по КФП. Приходите в частта на преките данъци са 2 034,5 млн. лв. или 53,6% от планираните за годината. Приходите от косвени данъци са в размер на 4 682.9 млн. лв. или 45.0% от програмата за годината. Приходите от ДДС възлизат на 2 912,4 млн. лв., което е 44,9% от планираните със ЗДБРБ за 2011 година. Постъпленията от акцизи към месец юни възлизат на 1 707,4 млн. лв., като изпълнението спрямо разчета за годината е 44,9 на сто. Приходите от мита възлизат на 54,2 млн. лв. или 54,2% от разчетените за годината. Постъпленията от други данъци, в т.ч. имуществени данъци и други данъци по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), възлизат на 433,4 млн. лв., което е 56,5% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски към 30 юни са 2 681,7 млн. лв. или 46,7% от разчетените за годината.
Неданъчните приходи и помощите възлизат на 2 208,6 млн. лв. или 40,1% от разчета за годината.
Разходите по консолидирания бюджет, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС, към 30 юни възлизат на 12 690,7 млн. лв., което е 45,0% от годишния разчет. В структурно отношение спрямо юни 2010 г. разходите за заплати и осигурителни вноски и капиталовите разходи са по-ниски, докато при здравноосигурителните плащания се отчита нарастване. Текущите нелихвени разходи възлизат на 10 969,5 млн. лв. (48,8% от разчета за годината), капиталовите разходи, включително нетният прираст на държавния резерв, възлизат на 1 020,7 млн. лв. (27,6% от разчетите), а лихвените плащания – на 333,0 млн. лв. (50,4% от планираните в бюджета за 2011 г.).
Частта от вноската на България за общия бюджет на ЕС, изплатена през първото полугодие на 2011 г. от централния бюджет, възлиза на 367,5 млн. лв., което е в съответствие с регламент 1150/2000 на Съвета на ЕС.
Фискалният резерв към 30 юни 2011 г. възлиза на 5,2 млрд. лева.
Данните за изпълнението на консолидирания бюджет към 30 юни 2011 г. са публикувани на интернет страницата на Министерството на финансите, в категория „Бюджет”/„Статистика”. Освен статистическите данни, е публикуван и Информационен бюлетин за изпълнението на консолидирания бюджет, който представлява кратък анализ на изпълнението на основните бюджетни параметри на консолидирано ниво и по съставни бюджети.
Moody’s Investors Service повиши днес кредитния рейтинг на България от Baa3 на Baa2 със стабилна перспектива. Повишението е резултат от продължаващата фискална дисциплина, подобрената институционална устойчивост, както и относителната гъвкавост на финансовата система в условията на волатилна регионална среда.
Повишението на рейтинга на България от Moody’s мотивират с ефективната фискална консолидация, допълнена от текущите структурни реформи, които се очаква да запазят много ниските нива на държавния дълг на България, като доведат до последващо съкращаване на бюджетния дефицит под Маастрихтския критерий от 3% през настоящата година и до близък до балансирания бюджет през следващите години.
Агенцията отчита усиления институционален капацитет, резултат от решителните усилия за увеличаване на усвояването на средствата от ЕС и за реформиране на съдебната система и полицията с оглед укрепване на върховенството на закона.
От Moody’s подчертават силната ликвидност и капиталови буфери както на финансовата система, така и на правителството, които, по мнението на агенцията, са способни да поемат шокове, произтичащи от регионалната нестабилност.
„Очакваме бюджетния дефицит на консолидирана основа да падне под 3% от БВП през 2011 г., което показват добрите резултати, постигнати през първата половина на годината“, посочват от кредитната агенция. „В допълнение, считат от Moody’s, осъществяването на последните пенсионни реформи и фискалните правила в новия Пакт за финансова стабилност вероятно ще спомогнат доближаването на публичните финанси близо до баланса в средно- и дългосрочен план.“
Moody’s оценява усилията на Министерството на финансите, което предприе сериозни действия по отношение на ключови мерки, като въвеждането на нови фискални правила и строги процедури за контрол върху разходите. Като допълнителен фактор за актуализация на рейтинга на България се изтъква силният капацитет на Централната банка по отношение на поддържането на Паричния съвет и прилагането на ефективно наблюдение и регулация на банковия сектор.
В допълнение на новия Пакт за финансова стабилност, който задава прости, но стриктни правила, Конвергентната програма очертава план за практическо елиминиране на бюджетния дефицит през следващите три години, а Националната програма за реформи визира структурните реформи, които да отговорят на дългосрочните предизвикателства пред фискалната стабилност и производителността, следствие от натиска от застаряването на населението и намаляването на работната сила, посочват от Moody’s Investors Service. От агенцията очакват още публичните финанси и българската банкова система да останат извън влиянието на гръцката дългова криза, благодарение на съществената ликвидност и капиталови буфери.
Дефицитът на касова основа се подобрява номинално с 862,5 млн. лв. спрямо същия период на 2010 г.
По предварителни данни бюджетното салдо по консолидираната фискална програма (КФП) към края на юни 2011 г. е отрицателно в размер на 652,1 млн. лв. или 0,9 % от прогнозния БВП. То се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 455,9 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 196,2 млн. лева. За сравнение, дефицитът за периода януари-юни 2010 г. бе в размер на 1 514,5 млн. лв. (2,2 % от БВП), или за първото полугодие на 2011 г. дефицитът по КФП на касова основа се подобрява номинално с 862,5 млн. лв., (1,3 п.п. от БВП).
Постъпилите приходи и помощи по КФП към края на месец юни възлизат на 12 041,0 млн. лв. или 45,9 % от годишните разчети. Спрямо същия период на 2010 г. постъпленията по КФП за първото полугодие бележат ръст от 7,6 % или 851,8 млн. лв., което се дължи в най-голяма степен на по-високите постъпления от косвени данъци, които са нараснали с 638,1 млн. лв. (15,8 %). Постъпленията от преки данъци и други данъци по ЗКПО също бележат известен ръст спрямо отчетените за същия период на 2010 година.
Разходите по консолидирания бюджет, включително вноската на България за общия бюджет на ЕС към 30 юни възлизат на 12 693,1 млн. лв., което е 45,1 % от годишния разчет. В структурно отношение спрямо юни 2010 г. разходите за заплати и осигурителни вноски и капиталовите разходи са по-ниски, докато при здравноосигурителните плащания се отчита нарастване.
Фискалният резерв към 30 юни 2011 г. възлиза на 5,2 млрд. лева.
Данните на база консолидираните месечни отчети за касовото изпълнение на бюджета на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити към 30.06.2011 г. ще бъдат публикувани в края на месец юли.
Интервю на вицепремиера и министър на финансите за в. „Труд“
- Г-н Дянков, дадохте месец на шефа на Националната агенция за приходите да подобри работата на ведомството. Обявихте, че ако това не стане, той ще бъде сменен. Срокът изтече, какво е решението ви?
- Има подобрение в НАП, отбелязахме успех в борбата с ДДС измамите. Има две успешни дела, но това, разбира се, не е само работа на НАП, а и на прокуратурата и ДАНС. Това показва, че ако НАП работи по-устремно по темата, нещата стават по-бързо. От тази гледна точка си запазвам възможността да изчакам още месец, за да видя дали това е тенденция или просто временно намерение да се угоди на министъра. Продължавам да оценявам, междувременно направихме промени в ръководството на агенцията. Вторият човек в НАП, който дойде от териториалната дирекция във Велико Търново, работи много добре.
- Не сте категоричен, че Красимир Стефанов е „отървал кожата“.
- Не, не съм. И преди време казах, че трябват месец-два, за да се убедя, че подобрението в работата на НАП е тенденция.
- Изпълнението на приходите и на митниците, и на НАП изглежда добро. Защо хвалите митниците, а критикувате данъчните?
- Още миналата година шефът на митниците Ваньо Танов каза: „Имаме следните проблеми в законодателството. Искам промени и ще видите резултатите.“ Така че миналата година с Танов работихме много активно – променихме наредба, която не е била пипана 7 години, въведохме GPS система във всички митнически складове. С други думи още миналата година Танов ме уведоми кои са големите проблеми. Затова сега си личи как всеки месец нещата се подобряват. Докато в НАП имаше по-голяма инерция. Когато аз кажа: „Тук нещата не вървят“, те ми отговарят, че е така, защото не са ограничени плащанията в брой. Аз казвам: „Добре, ще направим нов закон и ще ги ограничим. Обаче не съм доволен от борбата с ДДС измамите.“ Те ми казват, че е така, защото фирми могат да се прехвърлят на други лица много бързо. Добре, но защо не ми го казаха преди година и половина? Променихме и това. Казвам, че искам да видя много повече инициативност от НАП. Ваньо Танов влезе с голям устрем в митниците и искаше да промени нещата. В НАП оставихме предишния екип, той беше изцяло назначен при предишното правителство. Те бяха свикнали да работят по-бавно.
- Защо НОИ все още няма председател? Да не би да имате разногласия със социалния министър Тотю Младенов кой е правилният човек?
- Аз не се занимавам с избор на нов шеф на НОИ. Просто казах какви са критериите, на които той или тя трябва да отговаря. Да е добър финансист, да е професионалист, което означава да познава системата, но да не е бил част от нея. Това е важно, защото, ето както показва и примерът с НАП, когато човек е работил в системата, някак си дали заради връзките, които има, или просто защото е започнал да мисли по определен начин, не се изявява като кой знае какъв реформатор. Аз искам този човек да е извън системата на НОИ, за да може по-скоро да тръгне работата. Но тук задачата е на социалната комисия в парламента. Доколкото разбирам, тя е много близо до такъв избор.
- Като казахте какъв трябва да бъде шефът на НОИ, остава да ни съобщите и името му.
- То ще се знае в най-скоро време, но няма да го кажа аз, а групата на ГЕРБ и социалната комисия.
- Знаете ли какво се говори за вас? Вие сте човекът, който разпределя постовете в държавата. Вярно ли е? Например смяната на транспортния министър е ваше решение, нали така?
- Определено е мое предложението да се смени транспортният министър, както и шефът на комисията „Кушлев“ и шефът на фонд „Земеделие“. Доста от предложенията в последните два месеца са мои. Това обаче ми е работата, аз съм вицепремиер и отговарям за много институции. НОИ не е част от тях, той е към социалната сфера, за която аз не отговарям като вицепремиер. Но да, аз искам да работя с хора, които имат енергия и споделят виждането ми, че държавната администрация трябва да се обнови основно. Където виждам, че има слабост, веднага предлагам промени.
- Отчитате, че приходите вървят добре. Не може ли да балансираме бюджета още през тази година?
- Приходите вървят по план. Това, което прогнозирахме в бюджета, се изпълнява, в митниците дори малко по-добре от прогнозата ни. Но, ако си спомняте, в бюджет 2011 заложихме дефицит от 2,5%. До средата на годината определено ще сме под 1%. За половин година вървим по-добре от първоначалните прогнози, но все пак има още време до края на 2011 г. Гърция продължава да бъде тема за цяла Европа, така че си заслужава да сме дисциплинирани. Няма да има разхлабване на коланите в средата на годината, защото не знаем какво ще ни сервира общоевропейската ситуация.
- Миналата година много хора не ви вярваха, като казахте, че икономическият ни ръст за 2011 ще е 3,6%. Сега вече има прогнози за ръст над 4 на сто. Вие ще ревизирате ли мнението си?
- Прогнозите ни се правят от експертен екип. Нямам основание да мисля, че не са най-добрите експерти в държавата. Вярвам на това, което ми казват.
3,6% ръст заложихме в бюджета и това ще се изпълни. В началото почти всички смятаха, че няма да стане. Сега една част от прогнозите са дори за над 4%. Ние засега няма да променяме този параметър. В средата на август ще имаме нов анализ, ако се окаже, че данните са благоприятни, може и да променим прогнозата си. Важно е хората да вярват в това, което казваме. Вече нямаме извинение. Докато в началото на 2009 г. все още имаше неизвестни, оставени ни от предишното правителство, сега отбелязваме две години на власт. Не можем да сме неточни в прогнозите си.
- Ако все пак макропоказателите се окажат по-добри, ще има ли ръст на заплати и пенсии?
- Тази година не. Това става в рамките на бюджетната процедура. Сега сме в процедурата за 2012 г., през септември ще работим най-активно по нея. Ако видим, че имаме възможности, през следващата година може да се мисли за поетапно увеличение на доходите.
- Много често ни сравняват с Естония. Защо там след големия срив от 11% сега имат ръст от 8 на сто, а ние не можем да реализираме такъв темп на растеж?
- Естония влезе много рязко в кризата и съответно излезе рязко оттам. Вече трето тримесечие имат значителен ръст. Ние влязохме малко по-късно в рецесия, защото предишното правителство се опита да забави този процес до след изборите през 2009 г. Съответно изхарчи много пари точно преди парламентарния вот. Затова ние се движим средно с 6 месеца закъснение спрямо Европа както при влизането, така и при излизането от кризата. Така че, ако ние имаме силно тримесечие, това ще бъде третото на тази година. През първото вече имахме 3,4% ръст. Очаквам за октомври-декември да имаме поне 6%. Дали можем да постигнем ръст от 8%? По принцип да.
- Никога не се е случвало.
- Не се е случвало, но с политиките, които успяхме да прокараме, и това, че имаме най-ниското данъчно бреме в Европа, можем да успеем. Ние всъщност никога не сме имали и най-ниското данъчно бреме. Бяхме седми по този показател, като влязохме в ЕС, сега сме първи. Това би трябвало да помогне на бизнеса да постигне по-висок ръст. Имаме предпоставки за 8% ръст. Разбира се, винаги може да се направи и повече. Все още ни липсват някои реформи. Целта е не само да достигаме и задминаваме тези, непосредствено преди нас като Румъния и Латвия, а и да се стремим доста по-високо – към средноевропейските доходи.
- За какъв период можем да ги достигнем?
- Два мандата. Значи ние имаме още 6 години. За това време можем да достигнем Гърция. Това не е средният доход, но е доста над този, за който сме мечтали преди две години. През 2009 г. имахме 37% от средния европейски доход, сега имаме 43%. За две години, които бяха много тежки, все пак сме дръпнали напред. Но ни трябва още малко време.
- Тоест, ако имате втори мандат, в неговия край България ще стане Гърция като ниво на доходи.
- Да, напълно е възможно в края на втория ни мандат средният българин да е богат колкото средния грък.
- Явно имате дългосрочни планове за управлението. Какви цели си поставяте за втория си мандат?
- Има още много какво да се прави. Първите две години минаха изцяло в борба с кризата. Смятам, че я преодоляхме. Във втората част на този мандат искам да се фокусирам върху политики за увеличаване на растежа и доходите.
Икономическият екип на това правителство е добър. Плевнелиев е много силен министър, Нона Караджова – също. Трайчо е силен, Московски за кратко време се представи много добре. Такъв икономически екип досега не е имало в модерната история на България.
- Кои са слабите му звена?
- Отправял съм критични коментари към земеделския министър. Повече трябва да работи, по-малко да говори. Това напоследък започва да става. Също така смятам, че ни трябва сериозна реформа в сферата на сигурността. Трябва да се промени съотношението в ресурса – и финансов, и човешки, който отива в сферата на сигурността. Става въпрос за полиция, отбрана, ДАНС и разузнаване спрямо образование, здравеопазване, наука и култура. В Европа общият ресурс за земеделие, образование, наука и култура е по-голям, отколкото за ресора сигурност. У нас е обратното. Така че трябва да намалим разходите и да увеличим ефективността в сигурността и да пренасочим повече пари за други пера.
- Тук обаче ще влезете в конфликт с вицепремиера Цветан Цветанов. Можете ли да го преборите?
- Този разговор го водим от самото начало и ще продължим да го водим. В средносрочен период – следващите от три до пет години, това е основната липсваща реформа в публичните финанси. Има и други сфери, в които могат да се подобрят нещата, но ако направим това преразпределение – от сигурност към образование, здравеопазване, наука и изкуство, ще си помогнем на икономическия ръст и социалното благополучие. Затова имам твърдо мнение по въпроса и ще го отстоявам бюджет по бюджет. Дори и в рамките на междубюджетни разговори. Дали ще успея? Ще видим. Бюджетът за 2012 г. ще е показателен. Тук-там имаме успехи – например в отбраната Аню Ангелов успя да направи голяма оптимизация. Надявам се другата част от сигурността да последва този пример.
- Колко ще отрежете от сигурността в следващия бюджет?
- Пак гледаме средното ниво за Европа. Като сравняваме, там за сигурност се харчат около 2% от БВП. Ние харчим двойно – 4,2%. Тези 2,2 на сто, ако се преразпределят към образование, наука, култура и земеделие, там също ще стигнем средноевропейските нива. Това не може да стане за една година, но за 3 може. За да стигнем средноевропейските доходи, трябва да имаме и средноевропейското преразпределение на бюджетните приходи.
- Каква оценка си пишете за две години начело на финансите?
- Мен ме оценяват премиерът и групата на ГЕРБ в парламента. Те правиха оценка преди време, тя получи гласност. Надявам се това да се прави регулярно. Аз съм доволен от нещата, които постигнахме. Начинът, по който излязохме от кризата, нямаше алтернатива.
- Проблемът е, че напоследък депутатите не ви харесват особено. Говоря за мнението ви за безотчетните депутатски пари. Какво ще им кажете?
- Аз просто съобщих за анализа, който ми показаха моите експерти. Първоначалният въпрос беше дали е истина това, което каза Яне Янев. Аз не го знаех, беше изненада за мен. Проверих го, оказа се, че е истина, и то поне от 12 години. Попитах дали е законно и да, така е.
- Но дали е морално?
- Точно затова съм поискал анализ. Първият въпрос е спазен ли е законът. Да, категорично. Следващият въпрос е дали парите се харчат правилно – това е преводът на „морално“ на езика на финансите. Моето министерство не е страната, която да отговори на този въпрос. Това е работа на Сметната палата. Скоро анализът на експертите ми ще е готов и ще предложим точно това – Сметната палата да влезе на проверка в Народното събрание. Ако се налага, да се промени правилникът на НС. Но не е наша работа.
- Какво не можахте да постигнете за 2 години?
- Винаги има нещо, което не е довършено. За двете най-значими теми вече стана дума – първо, относително преразпределение на публичните финанси. Аз се опитвах да го направи на два пъти, но със смесен успех. Втората тема е тази, която напоследък се вижда като внезапна активизация – т. нар. промяна на кадри. В самото начало, като станах министър, не познавах много хора в администрацията. Предположих, че всички са съвестни и ще работя с тях като професионалист. Сега се оказва, че много по-рано е било добре да предложа в моите ресори по-големи промени, за да влязат неопетнени хора. Имам предвид и като мислене, а не само дали са правели нещо незаконно. Трябва да се пречупи инерционното схващане, че реформа не може да се направи и значи няма и да се опитваме. Трябват ни реформатори. Напоследък такива се появяват.
- Тоест рокадите тепърва предстоят?
- Тоест да. В сектори, в които все още не е имало големи промени, и аз смятам, че не работят така, както би трябвало. След 2 години имам впечатления как работят голям брой хора. Виждате, че хора, които са се справили добре, отиват от Министерство на финансите във Фонд „Земеделие“ например и фондът внезапно започва да работи добре. Хората, като виждат, че нещата стават, започват да ни изпращат автобиографии, защото искат да работят с нас.
- Как намирате нови хора? Кой ви ги препоръчва?
- Част от малкия ми екип като вицепремиер се занимава само с това. Говорят с кандидати, проверяваме ги.
- Значи политическият ви кабинет е съставен от „ловци на глави“?
- През последните 6 месеца сме се ориентирали към това, защото е много важно. Виждаме разликата, като имаме активен министър на транспорта или пък какво се случи, когато г-н Коларов влезе в комисията „Кушлев“. Когато някой си разбира от работата, внезапно нещата се подобряват. Това е част от моите задачи в последните шест месеца, много повече, отколкото беше преди.
Близо 190 
са кандидатите за Лятната стажантска практика на Министерството на финансите през тази година. В сравнение с миналата година интересът към стажантската програма на една от най-престижните държавни институции нараства с 86%.
През месеците юли и август одобрените 135 стажанти, които учат във водещи български, европейски и американски университети, ще се включат в работата на специализираните звена в министерството. С помощта на доказания експертен опит на екипите в МФ младите и амбициозни хора ще имат възможност да приложат наученото в университетите, което ще им помогне в предстоящия им избор за професионална реализация.
Тази година най-желани за бъдещите финанси, икономисти и юристи са дирекциите „Международни финансови институции и сътрудничество”, „Икономическа и финансова политика”, „Данъчна политика“, „Бюджет“ и „Държавни разходи”.
За периода 2006-2010 г. близо 300 студенти са придобили опит в Министерството на финансите. Интересът към стажантската програма на МФ нараства с всяка изминала година, като през 2011 г. той е най-висок.